„БУДЬ ДОБРЫМ, НЕ ЗЛИСЬ, ОБЛАДАЙ ТЕРПЕНЬЕМ...”
Эдуард Аркадьевич Асадов (1923-2004 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЪДИ ДОБРОСЪВЕСТЕН, ИМАЙ ТЪРПЕНИЕ
Бъди добросъвестен, имай търпение.
Знай: твоите светли усмивки градят
не само доброто ти тук настроение,
а хиляди радости в целия свят.
Ударения
БЪДИ ДОБРОСЪВЕСТЕН, ИМАЙ ТЪРПЕНИЕ
Бъди́ добросъ́вестен, и́май търпе́ние.
Знай: тво́ите све́тли усми́вки градя́т
не са́мо добро́то ти ту́к настрое́ние,
а хи́ляди ра́дости в це́лия свя́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Эдуард Асадов
БУДЬ ДОБРЫМ, НЕ ЗЛИСЬ, ОБЛАДАЙ ТЕРПЕНЬЕМ...
Будь добрым, не злись, обладай терпеньем.
Запомни: от светлых улыбок твоих
Зависит не только твоё настроенье,
Но тысячу раз настроенье других.
1986 г.
---------------
Руският поет и писател Едуард Асадов (Эдуард Аркадьевич Асадов) е роден на 7 септември 1923 г. в гр. Мерв, Туркестанска АССР. Първите си стихове пише на 8-годишна възраст, а първите му поетични публикации са от 1948 г. в сп. „Огонек”. През 1943 г. завършва военно училище и се сражава във Великата отечествена война, където е ранен тежко и ослепява (до края на живота си носи черна полумаска на лицето). След войната завършва литературния институт „Максим Горки” (1951 г.). Превежда поезия от башкирски, грузински, калмикски, казахски и узбекски език. Член е на Съюза на писателикте на СССР (1951 г.). Работи като литературен консултант във в. „Литературная газета”, сп. „Огонёк”, сп. „Молодая гвардия”, изд. „Молодая гвардия” и др. Автор е на много книги с поезия и проза, сред които 50 стихосбирки като „Светлая дорога” (1951 г.), „Снежный вечер” (1956 г.), „Солдаты вернулись с войны” (1957 г.), „Во имя большой любви” (1962 г.), „Лирические страницы” (1962 г.), „Я люблю навсегда” (1965 г.), „Будьте счастливы, мечтатели” (1966 г.), „Остров романтики” (1969 г.), „Доброта” (1972 г.), „Песня о бессловесных друзьях” (1974 г.), „Ветра беспокойных лет” (1975 г.), „Созвездие Гончих Псов” (1976 г.), „Годы мужества и любви” (1978 г.), „Компас счастья” (1979 г.), „Именем совести” (1980 г.), „Избранное” (в 2 тома, 1981 г.), „Дым Отечества” (1983 г.), „Сражаюсь, верую, люблю!” (1983 г.), „Высокий долг” (1986 г.), „Собрание сочинений” (в 3 тома, 1987 г.), „Судьбы и сердца” (1990 г.), „Зарницы войны” (1995 г.), „Не надо сдаваться, люди” (1997 г.), „Не надо отдавать любимых” (2000 г.), „Не проходите мимо любви” (2000 г.), „Смеяться лучше, чем терзаться” (2001 г.), „Собрание сочинений” (в 6 тома, 2003 г.), „Когда стихи улыбаются” (2004 г.), „Дорога в крылатое завтра” (2004 г.) и др. Герой на Съветския съюз (1998 г.). Умира на 21 април 2004 г. в гр. Одинцово, Московска област.